Deprecated: Function eregi() is deprecated in /home/x137host/hristianstvo.net/daniel/cmsimple/cms.php on line 43
Daniel & Vered-Chen Rozen - Свидетелство от Сион
 

Свидетелство от Сион




 „Приех Исус Месията (Исус Христос) за личен Спасител през 1991”, – разказва Даниел Розен, – „и от тогава животът ми коренно се промени.”

До всички, които желаят да получат по-голямо откровение за любовта на Елохим (Бог Създател), Който има силата да променя сърцата на хората; да донася успокоение там, където има болка и да освобождава там, където има окови. Това е свидетелството на моя живот, дадено ми от Бог. „Нека да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.” Амин. (Йоан 17:21).

Корените на моето семейство са от Галиция (Galiziah), малко селце, разположено на границата между Полша и Украйна. Тъй като родителите ми са оцелели по време на Холокоста, от ранна възраст бях запознат с тези ужасни събития от историята на моя народ – еврейският. Все още пресните спомени бяха изпълнени със страх, срам и смърт бяха преживявани от моите родители отново и отново, когато те ги споделяха с мен, изреждайки членовете на семейството ни, които бяха предадени на смърт от Руското правителство на Германската нацистка армия. Семействата, както на баща ми, така и на майка ми бяха напълно избити. Моят дядо – Равин, когото никога бях виждал, е бил арестуван от нацистите и никога повече не се завърнал в къщи.


Дълбоко в сърцето аз мразех силно както Руснаците, така и Германците за всичко, което бяха причинили на моя народ. Беше изключително трудно за мен да работя с хора от тези нации, защото дори само слушайки езика им, отрицателни чувства завладяваха душата ми. Бях млад, когато отидох да живея в Ерусалим и една от първите ми професии беше психотерапевт в болница. Тук срещнах много хора от различни части на света, които бяха дошли в Израел като доброволци, за да помогнат за развитието на страната ми. Веднъж един мъж ме заговори. Той каза, че е от Холандия и че работи на доброволни начала тук. Покани ме на събрание на вярващи в Ерусалим. Неговата благост и поканата, която отправи към мен, разпалиха любопитството ми.

Това, което дълбоко докосна сърцето ми, не бяха проповедта на пастора и химните, които се изпяха на събранието, а любовта и добротата на тези хора, показани към мен и един към друг. Точно от това имах нужда. Хората ме накараха да се почувствам значим и приет между тях.

Въпреки, че редовно посещавах службите, аз все още не разбирах или може би не вярвах това, за което говореха – този Исус да е Месията на еврейския народ и на целия свят; Исус, който е понесъл върху Себе Си греховете на света. Това беше изключително трудно за възприемане, особено като знаех за ужасните страдания на моят народ през Втората световна война. Сърцето ми беше твърдо като камък. Като ревностен евреин аз бях особено горд, защото като цяло моят народ знаеше много за Бог и за Неговите пророци, но да възприема мисията на Исус и Неговото идване на земята, беше непосилна задача за мен. „Ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост, но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост” (І Коринтяни 1:23-24).

Времето летеше и година по-късно осъзнах, че не мога повече да водя този хладен начин на живот, живот без истината, която беше само в Елохим (Бог Създател) и че решението, което трябваше да взема, беше само мое. Вярвам, че това беше изобличението на Руах Кодеш (Святият Дух) в мен – да се стремя към нов живот, който щеше да ме доведе до познаването и приемането на Исус Месията. И така, аз реших да следвам Неговите стъпки. Каква огромна привилегия ми даде нашият Господ! „Защото мнозина са поканени, а малцина избрани” (Матей 22:14).

Ние трябва да осъзнаем, че Бог не ни насилва да Му се покорим, но Той всъщност ни чака, чака нашето лично решение да Го приемем като Бог и Спасител, за да промени живота ни; една промяна от влиянието на света върху нас, към един живот, изпълнен с Неговия Руах Кодеш (Свят Дух) и истинската любов на Бога. „Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога” (І Йоан 4:7).

Една вечер имахме хвалебно събрание. Тогава един брат, австриец, се приближи към мен и падна в краката ми, плачейки и молейки ме за прошка – прошка за него и за народа му, за това, което бяха причинили на еврейския народ по време на Холокоста. Не мога да опиша с думи това, което почувствах в този момент – състрадание и любов, любовта на Адонай (Господ), които течеха през мен към този брат. И точно тогава Исус започна процеса на изцеление в мен, освобождаването ми от омразата, която толкова дълго таях в сърцето си. Ледът, който сковаваше сърцето ми, се разтопи и ние се прегърнахме.

В чистата любов на Бог винаги има единство, а в покаянието, освобождението от оковите на греха и изцелението, има състрадание. Това е, което съм видял и преживял. Тъй като съм проповядвал и служил както в Украйна, така и в Германия, се случваше така, че мъже и жени, плачейки, ме молеха за прошка, за това, което се беше случило назад в миналото.

Бог вижда хората, които се приближават към Него с разкаяно сърце. И Той е верен и праведен по един могъщ начин да ги изцели и освободи от връзките на греха. Има Един, който има власт да отдалечи греховете ни от нас и да прости нашите беззакония.

Словото ни насърчава до колкото е възможно да живеем в мир със всички, но особено помежду си. (Псалм 133). Когато има единство в чистата любов на Бога, Бог излива Своите благословения и помазанието Си върху нас чрез Святия Дух. Аз осъзнах, че братя и сестри са ми тези, които вършат Божията воля, а чужденци са тези, които отхвърлят Неговите заповеди. Тези, които се молят за Неговата земя и народ, Той ще благослови изобилно. Защото Бог обеща това още на Авраам, когато Аврам напусна Ур Халдейски и се засели в Ханаанската земя (Израел). „Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена” (Битие 12:3).

Аз живея в Израел, в Йерусалим със съпругата си, която е от Филипините и с нашата дъщеря. Вярвам, че нашият съвместен живот е едно свидетелство, чрез което Бог събра евреин и езичник да проповядват Неговото слово и силата Му, която спасява всички, които се надяват на Неговото име, както се казва в Ефесяни 2:13-15 „А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч закона със заповедите му, изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир.”

Йоан 13:34-35 „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.”

Аз чувствам как Бог се движи между нас, за да проповядваме Неговата чиста любов както на евреите, така и на арабите; да прогласим благата вест по целия Израел и всички кътчета на земята. „И много народи ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката, и Словото Господно от Ерусалим.” (Михей 4:2).

Ние ставаме братя и сестри, когато вярваме в Исуса, нашия Спасител. Моля се хората да придобият по-ясно откровение за Израел и Божия план за Неговия избран народ. Вярвам, че Бог е същият вчера днес и до века, и че Той винаги ни слуша, когато искаме нещо според волята Му.

Моля ви, помнете Израел в молитвите си! Псалм 122:6 „Молитствайте за мира на Йерусалим; Нека благоденстват ония, които те обичат!

Bookmark and Share     

 

 
 

 
 
 
 
Daniel & Vered-Chen Rozen