Deprecated: Function eregi() is deprecated in /home/x137host/hristianstvo.net/daniel/cmsimple/cms.php on line 43
Daniel & Vered-Chen Rozen - Името „Йерусалим”
 

Името „Йерусалим”

Името „Йерусалим” е открито още през ХІV век пр.н.е. в египетски документи, известни като писмата Тел Ел Амарна. Йерусалим се споменава и в Битие 14:18, при срещата на Авраам с Мелхиседек, царя на Салем (Йерусалим). Това е времето, известно в историята като периода на ханаанците”. 

 

През 1000 г. пр.н.е. цар Давид побеждава евусейците, които са били жителите на Йерусалим, и пренася ковчега на завета от Кириат-Йарим в Евус (Йерусалим). Това е времето, когато Йерусалим придобива национален статут като столица на еврейския народ и религиозен статут като негов свят град.

 

През 960 г. пр.н.е. цар Соломон построява храма на хълма Мория, известен като Храмовия хълм” – традиционно считан за мястото на жертвоприношението на Исаак.

 

През 560 г. пр.н.е. вавилонският цар Навуходоносор превзема Йерусалим. Неговите жители са били изпратени в изгнание във Вавилон, а храмът е бил разрушен.

 

През 538 г. пр.н.е. персийският цар Кир позволил на заточените във Вавилон евреи, да се върнат в Йерусалим. Хората били предвождани от двама велики мъже – Ездра и Неемия. Това е времето, когато е бил построен вторият храм и стените на Йерусалим са били възстановени.

 

През 333 г. пр.н.е. Александър Велики побеждава персийците. След смъртта му неговата империя се разцепва и Йерусалим и останалата част от страната остава във владение на птолемеите от Египет, а по-късно – на Селевкидите от Сирия, през който период доминира елинистическата култура.

 

През 63 г. пр.н.е. настъпва конфликт между наследниците на Александър и поддръжниците на Помпей, главнокомандващия римските войски на изток, и римляните завземат страната.

 

През 37 г. пр.н.е. необуздана амбиция и интриги на високо ниво довеждат на власт Ирод Антипатер, с подкрепата на римляните. По време на царуването на цар Ирод, Йерусалим нараства на север; изграждат се величествени сгради, включително и великолепния Храмов хълм.

 

През 70 г. сл.н.е. зилотите вдигат бунт срещу римляните и под командването на Тит, римляните унищожават Йерусалим и опожаряват храма. Евреите са били прогонени от Святия град.

 

През 135 г. сл.н.е. император Адриан обявява новия град, издигнат на мястото на Йерусалим, наречен Колония Елия Капитолина”. На Храмовия хълм е построен Храмът на Афродита, богинята на красотата и любовта. Това се случва след потушаването на възстанието на Bar Kochba.

 

През 324 г. Константин става едноличен император на Римската империя. Малко след победата си той обявява християнството за официална религия в империята. Това развитие оказва значимо въздействие върху Йерусалим. Църквите били построени на места, определени като свещени за християнството. Монаси и духовници направили Йерусалим в свой дом; той става основна част от християнското учение. За последователите на Христос от онова време, Йерусалим е бил преди всичко актуална част от най-големите събития на Писанието.

 

През 614 г. страната пада под властта на персите. Хиляди евреи са избити по време на завладяването й; много църкви са били разрушени; известен кръст е бил откраднат.


През 629 г. император Ираклий възстановява византийското господство и връща кръста на мястото му.

 

През 638 г. Йерусалим е предаден под властта на арабски мюсюлмани. Това завоевание е постигнато от арабите, без да се пролее кръв. Счита се, че Патриарх Софроний е предавал града на Омар. През първите сто години на ислямско владичество в Йерусалим, страната се управлява от династията Omayyad. Халиф Абд A1-Малик ибн Маруан построява Купола върху скалата на Храмовия хълм, заявявайки, че това е било мястото, където пророк Мохамед е отишъл за своето нощно пътуване, за да възлезе в небесата. Йерусалим е приет за трети свят за исляма град след Мека и Медина, и като място за поклонение.

 

През 1099 г. Йерусалим е завзет от кръстоносците, които масово избиват мюсюлманските и еврейските жители. След 460 години мюсюлманско управление, кръстоносците възстановяват града. Но това завоевание е черно петно в християнската история. По онова време християните не са знаели, че според Писанията Йерусалим принадлежи на евреите, не на тях, а времето да бъде върнат на юдеите все още не е било настъпило.

 

През 1187 г. Йерусалим е завзет от султана на Египет и Сирия, което слага край на владичеството на кръстоносците. Големият златен кръст, който се издигал над Купола на скалата, е свален и унищожен. На негово място поставят полумесеца, символ на исляма. След победата на султан Сала-ал-Дин, юдеите се завръщат в Йерусалим и се присъединяват към имигрантите от Магреба, Франция и Йемен. Трябва да се отбележи, че през тези години не е имало каквато и да било претенция от страна на палестинците, че Йерусалим е тяхната столица, или дори, че Палестина е тяхната земя.

 

През 1260 г. районът е контролиран от мамелюките, владетели на Египет. През този период Йерусалим е политически маловажен.

 

През 1517 г. османските орди побеждават войските на Мамелюк от Палестина и следващите 400 години страната е управлявана от Османската империя, която владее целия Близък изток.

 

През 1917 г. Първата световна война е към своя край. След поражението на Османската империя, турците предават Йерусалим на британските сили. Начело на победоносно шествие, генерал Аленби минава пеша през портата Яфа (Jaffa Gate). Това събитие е краят на четири вековно османско-тюркско владичество, и началото на 30-годишно британско управление.

 

През 1920 г. британският мандат на гражданско управление е поет от армията. За първи път от дните на кръстоносците, Йерусалим отново е столица на цялата страна.

 

През 1948 г. Израел официално е признат от ООН за независима държава. По това време започва борба за статута на Йерусалим като столица на Израел. Арабско-еврейскаият конфликт за контрол над града се превръща в ужасна война. Битката за Йерусалим се ожесточава, когато йордански и египетски войски се намесват, нахлувайки в града.

 

През 1949 г. арабско-еврейската война за Йерусалим приключва с разделянето на града.

 

През 1967 г., след като Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия в Шестдневната война, Йерусалим е обединен. Еврейското правителство обявява Йерусалим за цялостна и неделима столица на Израел завинаги.

 

Какво е бъдещето на Йерусалим? Словото на Бог ясно заявява, че в Йерусалим ще бъде утвърден престолът на Месията. Бог обещава да даде на Исус Христос трона на Давид, който му е баща по плът. Нека да помним, че тук не става дума за Небесния престол, а за този в Йерусалим.

 

Когато архангел Гавриил съобщи на Дева Мария за чудотворното раждане на Месията, той й каза:

 

Здравей, благодатна! Господ е с тебе! Благословена си ти между жените... И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.” (Лука 1:28, 30-33).

 

В Откровението на Йоана ние четем обещанието на Месията към устоялите до край: На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.” (Откровение 3:21). Месията вече е седнал отдясно на Отец на Бащиния Си Трон в Небето (Евреи 10:12). Така че, когато Христос се върне отново, Той ще седне на Собствения Си престол, тронът на баща Му Давид в Йерусалим, и победителите ще седнат заедно с Него.

 

Има много скъпоценни обещания, дадени директно на нацията Израел – във физическия смисъл, а не в духовен. Ние трябва да помним, че едно от най-насърчителните доказателства за завръщането на Месията, е присъствието днес на държавата Израел в Обещаната й от Бога земя. Това е изпълнението на Словото на Господа – Богът на Авраам, Исаак, Яков и пророците.

 

Bookmark and Share      


     




 

 
 

 
 
 
 
Daniel & Vered-Chen Rozen